Гери

покорени от редът на светлината,

изгаряха в очите ми- косите ти

зашиха роговицата ми със златен конец,

за да видя на края миглите ти,

края на ръцете ти,

края на бедрата ти,

края на лицето ти,

се биеха в стените на сърцето ми...

И залеза не може така да нарани небе

No comments:

Post a Comment