в стаята, която беше пригодена за кафене
имаше столове, разбира се, но хората насядаха по первазите на прозорците, по бордюрите отвън, о стените се подпираха
и надничаха все още през вестници,
през роклята ѝ, по ребрата , като копчета пръсти до гърдите ѝ не спираха очите им
аз седнах с чаша чай във миналото
No comments:
Post a Comment