дреха от плът и кръв

 Накрая настъпи истинската есен 

избледняваше това, което е било 

последна усмивка, 

силно в обятията на плаж

Над морето реват ветрове

в София падат листа 

Пожари с непознати жестове 

преди да се превърнат в

зимна есен и прах 

всеки път, когато заровя пръсти в косите ти-

стара сграда се руши


No comments:

Post a Comment