Мракът
повреден,
като от взиране
в непознат
става всеки път по-ясен
на пръсти идват,
държат ме с пръсти
мислите ми
като заложник,
някого лъжа, че кротувам
докато търся пролука
тайна врата, фуга, куха дъска
не умирам, само лежа
до сутринта
No comments:
Post a Comment