Красивият път към голгота 

където губя илюзиите си, като осъзнато ги заменям с други,

бавно, несигурно архитектурно чудо на мисълта ми 

в чийто основи поставям динамит, при допира ми с друг ум.

Прозореца не се поти - капките му светят.