Никога не вдига щорите, но трябваше да си намери ключовете, тази вечер беше решил, че ще излезе. Всичките дъски по пода му издават различен звук- така пази равновесие в тъмното. Опипва, пръстите му са грапави, стената е гладка, ключът е някъде там…Едната пластина потъва и светлината оставя петна в следващите му премигвания. . .Грабна ключовете по стълбите назад, преди година си беше пуснал да слуша Radiohead и залепи на полилея хартия, тиксо и бои. На нея не ѝ хареса, той го скъса да виси, тя си беше тръгнала отпреди…Последно - в куфарче, прибрала всички земни красоти, с всички първи и последни слънчеви лъчи - останали на тъмно и сами. Изтича на улицата. Някой беше плиснал кофа кръв по небето и облаците го попиваха като памук: ВЪРНИ МИ ЗАЛЕЗИТЕ, ЧУВАШ ЛИ?! Май го извика на глас и Някой се обърна. Той се смути, заби нос към краката, започна да следи как стъпалата му застават едно пред друго и само паважът се мени - малки тухли, които полека му подреждат ума. Избягваше спомени, не избягваше локви, обувките му потъваха, после излизаха и оставяха следи, които не стигат дома.
No comments:
Post a Comment