2 часа по-рано

'Бързи влакове, по каналите на нощта'
Потока ми мисли в сингулярност.
Някой е изтървал десет хиляди фенера.
Небесен атентат. В началото на необходимостта.
Пия вода. На кратки изречения. 
Не очаквам да видя нищо на терминал 1.
Не свиквай с кожата ѝ казвам си, имам пари за една бира.
Имам подслон на спомен. Ти си шумът на цялата улица.
Една е луната, която ни преследва.
Вземи ръцете ми, като цветя.
Тук съм, в леглото, което ми постла.