Очите ми са затворени,
клони са разперили косите ти, за да те спрат
хиляди оси в гърдите ми...
Пука се земята и ме губи в спомен
като на пиеса, като куклен театър
Отварят се кулиси от корони на дървета
и скърцат нощем, като стар паркет,
като старото ти легло, като полян мокет от борови игли,
Чувам те да пееш, чувам светлината да пада по лицето ти
вечер се прибираш по прашна, толпа пътека към мен
следите ти оставят вятъра да носи тялото,като душа
протягам се да хвана пътуващата ти ръка
като някакво видение,
като сън.