вечер или още от пладне,
като почнехме и се заливахме,
по тънки улички, паркове и градинки
на царска топлите, червени плочи
докосвахме с летни бедра и опряни длани
в непознати очи, красиви, млади хора
си тръгваха, а ние оставахме и пиехме
в този момент земята бе чиста
(още никой не е стъпвал по нея)
душите ни търсеха място за наблюдаване на комети, те падаха, горяха
и ние си пожелавахме света
и пиехме докато не се разпукаше небето
и не вземат да изпълзят
в пиянските ни зеници: първите цветове
несигурно от начало нежна розова светлина и после ставяше дръзко- утрото с оранжеви, конкретни форми будеше синигерите и трамваите,
а ние още пиехме
и живеехме, взимахме решения
взимахме влакове или хващахме стоп, стигахме бряг
прегръщахме се, плачехме и се смеехме
търсехме обратното на смъртта
и не се страхувахме от нея
No comments:
Post a Comment