Как да не пиша за сградите, за крановете и дърветата и свраките и за пътя и ние, които някъде отиваме. И виждаме пътя различно. В цветове и звуци и никога не спира за малко. Има много романтика в дъжда, докато те чакам и не знам колко закъснява автобуса.
No comments:
Post a Comment