като смъртта


Сънувам войната, преди да умра- търся семейство ми
на всеки ъгъл сърцето ми срива
Огън, сред улиците и живота ми,
сутрин, когато отивам на работа-
твоето розово, малко бюро,
когато стъпвам, навсякъде ми напомня теб
Обръщаш се и нещо ми казваш, после няма да те има
Всички пътища, които целувахме и ни събираха,
срещу лампата, която ми пречеше да спя –
жумя и после те няма
Всички пътища, които целувахме ни събираха,
Всяко лице, което видя, всяка дума, която чета и сънувам-
войната, търся семейството ни, не се будя преди да умра

No comments:

Post a Comment