Вървя по стъпките ти,
земята е мека, като сърцето ми
в топлата шума на гробищата.
слънцето вдига паднали орехи,
мирише на стар албум, на рана и йод.
‘не съм по- различна от пръст’ казвам си
и стъпките ти потъват в мен до метър
No comments:
Post a Comment