В голите облаци- гнездо
До красивите гробища в Петърч
Няма лек за бяс
Вечерта е душила кокошки
Преследвала ги е и влачила
по улицата в странни агонични пози
"Ален Мак" от последните цветове
във въздуха ръцете ми са оранжеви
и трябва да се огледам
Селото се облива,
някой е оствил
една камара гнили домати,
пукната тоалетна чиния,
метална порта
Корозията в локвите не показва лика ми
като огледало, което не работи
Като че ме няма, но кучетата ме виждат
и пяната им подплашва пуйките
Време е да си вървя
твърде странно вървя
твърде тихо
смущавам всички, които ме виждат за пръв път-
не съм от тук
Време е да се връщам,
ако синджира се скъса съм дотук
No comments:
Post a Comment